22 mar 2009, 10:09

Защото съм жена

860 0 5

Повтаряй ми, че ме обичаш

както никога преди,

с най-нежни думи ме наричай,

нека любовта във всеки жест личи.

 

Показвай ми, че ме обичаш,

не мъжка слабост се нарича,

това че силен мъж

истински една жена обича.

 

Повтаряй ми, че ме обичаш -

аз имам нужда от това,

защото те обичам

и защото съм жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Повтаряй ми ,че ме обичаш.Какво желание да чуваш тези думи и да галят душата ти силно. Харесах.Браво.
  • Красиво! Поздрави!
  • хубаво усещане...да те обичат...и хубав стих.
  • Точно и безусловно - привет!
  • Жените искат да са сигурни, че са обичани.Освен това всеки ден по все по-убедителен и оригинален начин.У тях това е, като първичен инстинкт.Мъжете, пък искат да са нужни.И в двата случая, когато исканото не се получи често се стига до невроза, стрес, депресия...

    Прегръщай ме, макар и да съм тъжен,
    сломяван от умора и тревога,
    защото щом почувсвтам се ненужен
    ще спра да те обичам.Ако мога...
    Кр.Тенев

    Дано лирическите ни получат кой каквото иска!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...