Дали съм истинска жена... не зная
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия...
такава съм, защото съм жена!
Докосвай смело, укроти я –
бушувай в мен до сутринта!
Бъди като вулкан от лава...
и до припадък ме стопявай!
Люби ме силно до забрава –
да кажа “спри” не настоявай!
До края си готов да стигнеш
от лавата ти искам да си взема.
А щом готов си да изригнеш...
от тебе искам всичко да поема!
Да продължим със страст безумна
във спалнята под бледата луна...
Харесва ми да бъда неразумна –
такава съм, защото съм жена!
© Надя Уорендър Todos los derechos reservados