Защото ти ми липсваш
Денят ми става
като вечер тъжен
и хлипанията
полепват по завесите.
Защото ти ми липсваш...
Просто е.
А всъщност
нереално сложно
вътре в мен.
Защото ми е мъчно
мъничко
за миналото.
Мъничко...
Колкото от тук
до... сърцето ти.
Тупти така,
че даже аз пулсирам.
А всъщност
немислимо е далечно.
Защото тръгна,
аз останах.
И дните ми
са тъжни като вечери.
Завесите се пълнят
с хлипанията
и слънцето
се спира зад прозореца.
Защото ти ми липсваш,
а не аз на теб...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Михалева Todos los derechos reservados
