5.11.2010 г., 9:45

Защото ти ми липсваш

2.3K 0 15

Денят ми става

като вечер тъжен

и хлипанията

полепват по завесите.

Защото ти ми липсваш...

Просто е.

А всъщност

нереално сложно

вътре в мен.

Защото ми е мъчно

мъничко

за миналото.

Мъничко...

Колкото от тук

до... сърцето ти.

Тупти така,

че даже аз пулсирам.

А всъщност

немислимо е далечно.

Защото тръгна,

аз останах.

И дните ми

са тъжни като вечери.

Завесите се пълнят

с хлипанията

и слънцето

се спира зад прозореца.

Защото ти ми липсваш,

а не аз на теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • времето слага всичко на мястото му...
    и заличава тъгата...прекрасно стихотворение.
    с обич, Александра.
  • Благодаря много и на вас, че отделихте от времето си за мен и за топлите думи.
  • Поезията ще ти бъде приятелка - с нея всичко е по-лесно, а ти ще ставаш и по-силна! Усмихни душата си, ти си още едно мъничко цветенце! Да знаеш само колко щастие и любов те очакват! Повярвай ми, Алекс!
  • Благодаря ви.
    Да, Криси, обаче не мога да я побера в стихотворения... Прегръдки и за теб.
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...