Nov 5, 2010, 9:45 AM

Защото ти ми липсваш

  Poetry
2.3K 0 15

Денят ми става

като вечер тъжен

и хлипанията

полепват по завесите.

Защото ти ми липсваш...

Просто е.

А всъщност

нереално сложно

вътре в мен.

Защото ми е мъчно

мъничко

за миналото.

Мъничко...

Колкото от тук

до... сърцето ти.

Тупти така,

че даже аз пулсирам.

А всъщност

немислимо е далечно.

Защото тръгна,

аз останах.

И дните ми

са тъжни като вечери.

Завесите се пълнят

с хлипанията

и слънцето

се спира зад прозореца.

Защото ти ми липсваш,

а не аз на теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

  • времето слага всичко на мястото му...
    и заличава тъгата...прекрасно стихотворение.
    с обич, Александра.
  • Благодаря много и на вас, че отделихте от времето си за мен и за топлите думи.
  • Поезията ще ти бъде приятелка - с нея всичко е по-лесно, а ти ще ставаш и по-силна! Усмихни душата си, ти си още едно мъничко цветенце! Да знаеш само колко щастие и любов те очакват! Повярвай ми, Алекс!
  • Благодаря ви.
    Да, Криси, обаче не мога да я побера в стихотворения... Прегръдки и за теб.
  • Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...