10 jul 2007, 14:37

Заслепена

  Poesía
962 0 4
 

От болка и от самота ли ми причини това?

От тъга и празнота ли ме нарани така?

Търсеше си коя да избереш,

да се престориш, че за нея си готов и да умреш.

Видя ме

и  не ми "прости".

В мене уж се влюби ти.

И аз, като най-голямата глупачка,

станах поредната ти плячка.

Повярвах на лъжите.

На  разказите ти и на сълзите.

Бях заслепена...

И от грешки в любовта уморена.

Търсех някой, който да е с мен,

да ме обича и да ми го казва всеки ден.

Сега, когато знам, че си ме мамил,

съм убедена, че и друг път така си правил...

Не си заслужава да роня сълзи

затова, че загубил си ме ти!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно...
  • Звучи тъжно,за съжаление познато.Понякога се чудя от кое боли повече,когато загубиш любов,която си считал за силна и "истинска",или когато загубиш илюзиите си,разбирайки че човекът който ти е шепнел "обичам те"те е лъгал - разбирам болката ти,и ти съчувствам.Много хубаво стихотворение!
  • Много тъжно
  • Не плачи , не си заслужава , гледай напред и напиши нещо слънчево, чувство имаш в изобилие!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...