Ключалки щракат от къщите студени,
вдигнали се като избледняла сянка
над улиците, така безкрайно опустели,
докато във тях изстива немощна осанка.
Лампи, като светулки, мрака осветяват,
който непрогледен е във този късен час,
а около им, полудели сенки вой надават -
в кръг смеят се и плачат, изпаднали в захлас.
Там - накрая на града, далече под звездите,
на хълм безветрен свещица ярко грее,
а восъкът ù горещ спуска се като сълзите
на онзи, който във нощта над сенките се смее.