Заспалия, Проспалия, Надсмелия

20 abr 2013, 11:40

Poesía » Otra

392 0 2

Ключалки щракат от къщите студени,

вдигнали се като избледняла сянка

над улиците, така безкрайно опустели,

докато във тях изстива немощна осанка.

Лампи, като светулки, мрака осветяват,

който непрогледен е във този късен час,

а около им, полудели сенки вой надават -

в кръг смеят се и плачат, изпаднали в захлас.

Там - накрая на града, далече под звездите,

на хълм безветрен свещица ярко грее,

а восъкът ù горещ спуска се като сълзите

на онзи, който във нощта над сенките се смее.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.