Заспалия, Проспалия, Надсмелия
502
0
2
Ключалки щракат от къщите студени,
вдигнали се като избледняла сянка
над улиците, така безкрайно опустели,
докато във тях изстива немощна осанка.
Лампи, като светулки, мрака осветяват,
който непрогледен е във този късен час,
а около им, полудели сенки вой надават -
в кръг смеят се и плачат, изпаднали в захлас.
Там - накрая на града, далече под звездите,
на хълм безветрен свещица ярко грее,
а восъкът ù горещ спуска се като сълзите
на онзи, който във нощта над сенките се смее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Лилов Всички права запазени
