Заспало Его
„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък.
Сърцата раними са, не са дялани от кремък.
Мълчи ми се неистово сега, не ми се бъбри.
Зовът на сламка плуваща Егото ми не буди.
Прегръдка топла на покоя е речното корито.
По върхари разлюлени или в дъното е тихо?
За раздяла с дълбокото душата ми не милее.
Кога небе тюркоазено с дъно ниско се родее?
Не искам да доплувам до сламка, ни до бряг.
Ще се слея с водата могъща с вярата си-сал.
9.04.2019 година
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много интересно нещо открих: думите, с които завършва всяка една строфа.
Търсени, или - случайни, не знам, но има сила в тях, скрита и явна сила. Всичко е свързано...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Посланието на творбата ми е свързано с постулатите на Дзен философията - осъзнаването на взаимосвързаността и взаимообусловеността на единичното и цялото. Вселената "знае" своя път, "потокът" на живота също, душите ни също помнят пътя си. Въпросът е в доверието в Силата - във вярата, че тя, Силата е в нас и ние сме в Нея. Убедена съм, че ме разбираш. Благодаря!