21 nov 2021, 9:51

Заспи, поете, всичко е наред 

  Poesía » Filosófica
263 2 10

В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит,
се пита как душата неспокойна,
ще кърпи с думи черната пробойна,
спокойствието е далечен мит.

 

Надеждата едничка пак не спи,

сърцето наранено утешава,

cъдбата на поета е такава.
Сред зима вижда цъфнали липи
и люляков ухаещ летен ден,
щурци, които през декември нежно,
за щастие и обич неизбежно,
напяват пак в стиха му окрилен.

 

А утре щом събуди се градът
и плъзне пак тълпата огладняла,
душата му с помия би заляла.
Щурчетата в сърцето ще дадат,
душите си на бедния поет
и под снега с ветреца топъл юли,
черешов цвят в косите му ще брули...
Заспи, поете, всичко е наред.

 





 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мини!
  • Много сладурско стихотворение, Наде, хареса ми и ми се напълни душата!
  • Благодаря ви!
  • "Поетът е оголена, подвижна рана, страдание и вик сред океана". Истинският поет винаги страда заради другите.
  • Чудесен ритъм и чудесно произведение, много ми хареса!❤
  • Унася като приспивна песен, а едновременно с това, събужда. Браво!
  • От сън спомени няма, поетът знае най-добре!
  • Като приспивна песничка ме упоява. Страхотно е, Наде! Поздравления и за техниката, изобщо не се усеща преднамереност в римите, много непринудено и гладко се лее. С удоволствие прочетох.
  • Браво, Наде!
  • Ти наистина си поет от голяма величина, Наде!👏 Стихотворения като това, извикват респект в мен!🤗💕👍
Propuestas
: ??:??