Заспи, поете, всичко е наред
В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит,
се пита как душата неспокойна,
ще кърпи с думи черната пробойна,
спокойствието е далечен мит.
Надеждата едничка пак не спи,
сърцето наранено утешава,
cъдбата на поета е такава.
Сред зима вижда цъфнали липи
и люляков ухаещ летен ден,
щурци, които през декември нежно,
за щастие и обич неизбежно,
напяват пак в стиха му окрилен.
А утре щом събуди се градът
и плъзне пак тълпата огладняла,
душата му с помия би заляла.
Щурчетата в сърцето ще дадат,
душите си на бедния поет
и под снега с ветреца топъл юли,
черешов цвят в косите му ще брули...
Заспи, поете, всичко е наред.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
