Заспивам над тялото ти –

тежка съм, като зима...

Ръцете ми са изтръпнали

от предчувствие за студа,

и зъбите ми тракат –

неудържимо...

Заспивам над коленете ти,

подути и гладки са,

хладки,

като коприна...

Заспивам в лятото,

август е…

август е,

а мисля за зима…

Ти си солена на вкус,

солена си,

като морето,

като русалка си –

неспособна

да стъпваш на сушата,

върху напуканата почва

с полените...

Кихаш срещу слънцето,

текат сълзи от очите ти

и си солена на вкус,

като русалка си –

гласът ти –

изхвърлен рапан на плажа…