9 ene 2007, 20:50

Заспивам в теб

  Poesía
1.4K 0 14

 

 

Пусни ми, моля те онази плоча,

с онези старите, любовни песни,

глава в скута ти ще сложа,

в обятията ти ще се отпусна.

 

Под опияняващия глас на Елвис Пресли,

играй си с моите коси,

роши ги бавно, пак ги сресвай,

със топлите си длани ме гали.

 

Устните си по лицето ми поставяй,

по клепачите ми, щом очи затворя,

също по нослето - не забравяй,

безценна си ми, мила моя.

 

Шепни ми нещо, бърбори ми,

ритъма с гласът ти да се смесва,

най-нежните ти, женски думи,

да те слушам много ми харесва.

 

А когато с длани дрямката довееш,

ще заспя щастлив в прегръдките ти от коприна,

нежно, деликатно ти ще ме завиеш,

с тялото си за да не настина.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чуден е стиха ти! Създала съм моите "Слънчеви длани" а сега виждам че са се получили като продължение на твоя...все още се впечатлявам как различни хора по различно време и на различна възраст пишат толкова единомислено....удивително е Поздрав!
  • Щастливка е тази твоя муза..Завиждам и.
  • Благодаря ви, много ме радвате
  • Влюбено и нежно!
  • Страхотен си.Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...