Пусни ми, моля те онази плоча,
с онези старите, любовни песни,
глава в скута ти ще сложа,
в обятията ти ще се отпусна.
Под опияняващия глас на Елвис Пресли,
играй си с моите коси,
роши ги бавно, пак ги сресвай,
със топлите си длани ме гали.
Устните си по лицето ми поставяй,
по клепачите ми, щом очи затворя,
също по нослето - не забравяй,
безценна си ми, мила моя.
Шепни ми нещо, бърбори ми,
ритъма с гласът ти да се смесва,
най-нежните ти, женски думи,
да те слушам много ми харесва.
А когато с длани дрямката довееш,
ще заспя щастлив в прегръдките ти от коприна,
нежно, деликатно ти ще ме завиеш,
с тялото си за да не настина.
© Деян Димитров All rights reserved.