Заспиване
609
0
1
Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.
Паяче плете завивка,
а ъглите му помагат.
От крушката струи усмивка.
Сенки по стените бягат.
Огледалото ме дебне,
за да се превърне в мене.
Всичко е като последно
преговаряне на време.
Пренареждам тишината
и мечти на запис пускам.
Вън звездите, като в театър
ме подготвят да се чувствам.
И така съм се вманиачил
във вечерната магия,
че прозявка ме изпраща
в сънищата да се скрия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Хубаво е!