Заспиване
608
0
1
Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.
Паяче плете завивка,
а ъглите му помагат.
От крушката струи усмивка.
Сенки по стените бягат.
Огледалото ме дебне,
за да се превърне в мене.
Всичко е като последно
преговаряне на време.
Пренареждам тишината
и мечти на запис пускам.
Вън звездите, като в театър
ме подготвят да се чувствам.
И така съм се вманиачил
във вечерната магия,
че прозявка ме изпраща
в сънищата да се скрия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Хубаво е!