Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.

Паяче плете завивка, 
а ъглите му помагат.
От крушката струи усмивка.
Сенки по стените бягат.

Огледалото ме дебне,
за да се превърне в мене.
Всичко е като последно
преговаряне на време.

Пренареждам тишината
и мечти на запис пускам.
Вън звездите, като в театър
ме подготвят да се чувствам.

И така съм се вманиачил
във вечерната магия,
че прозявка ме изпраща
в сънищата да се скрия.