14 мая 2016 г., 12:41

Заспиване 

  Поэзия
524 0 1
Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.
Паяче плете завивка,
а ъглите му помагат.
От крушката струи усмивка.
Сенки по стените бягат.
Огледалото ме дебне,
за да се превърне в мене.
Всичко е като последно
преговаряне на време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »