12 oct 2013, 20:19

Застинал живот

710 0 0

 

 

Пъстроцветен килим 

от есенни листа -

различен всеки път, когато вятъра

размества  техните места.

 

Шумоленето се смесва

със шепота на реката -

живот им предава и гласът на брега,

който спира вълната.

 

Крача из парка

сред голите дървета,

пустите пейки,

празни алеи.

 

Бавно пада здрача.

Кораб в далечината

пори Дунавските води,

като огледало отразил светлини.

 

От брега го изпратих с поглед,

докато в далечината се скри.

Колко ли щастливи са пътниците

и как с трепет на пристана ги чакат.

 

Принуди ме силният вятър

да поема обратния път.

Зад гърба ми остана

застиналият живот.

 

Светлините в мрака

прозираха през мъглата -

аз просълзена бавно крача -

мен няма кой да ме чака.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...