Пъстроцветен килим 

от есенни листа -

различен всеки път, когато вятъра

размества  техните места.

Шумоленето се смесва

със шепота на реката -

живот им предава и гласът на брега,

който спира вълната.

Крача из парка

сред голите дървета,

пустите пейки,

празни алеи.

Бавно пада здрача.

Кораб в далечината

пори Дунавските води,

като огледало отразил светлини.

От брега го изпратих с поглед,

докато в далечината се скри.

Колко ли щастливи са пътниците

и как с трепет на пристана ги чакат.

Принуди ме силният вятър

да поема обратния път.

Зад гърба ми остана

застиналият живот.

Светлините в мрака

прозираха през мъглата -

аз просълзена бавно крача -

мен няма кой да ме чака.