12 окт. 2013 г., 20:19

Застинал живот

709 0 0

 

 

Пъстроцветен килим 

от есенни листа -

различен всеки път, когато вятъра

размества  техните места.

 

Шумоленето се смесва

със шепота на реката -

живот им предава и гласът на брега,

който спира вълната.

 

Крача из парка

сред голите дървета,

пустите пейки,

празни алеи.

 

Бавно пада здрача.

Кораб в далечината

пори Дунавските води,

като огледало отразил светлини.

 

От брега го изпратих с поглед,

докато в далечината се скри.

Колко ли щастливи са пътниците

и как с трепет на пристана ги чакат.

 

Принуди ме силният вятър

да поема обратния път.

Зад гърба ми остана

застиналият живот.

 

Светлините в мрака

прозираха през мъглата -

аз просълзена бавно крача -

мен няма кой да ме чака.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...