Пъстроцветен килим
от есенни листа -
различен всеки път, когато вятъра
размества техните места.
Шумоленето се смесва
със шепота на реката -
живот им предава и гласът на брега,
който спира вълната.
Крача из парка
сред голите дървета,
пустите пейки,
празни алеи.
Бавно пада здрача.
Кораб в далечината
пори Дунавските води,
като огледало отразил светлини.
От брега го изпратих с поглед,
докато в далечината се скри.
Колко ли щастливи са пътниците
и как с трепет на пристана ги чакат.
Принуди ме силният вятър
да поема обратния път.
Зад гърба ми остана
застиналият живот.
Светлините в мрака
прозираха през мъглата -
аз просълзена бавно крача -
мен няма кой да ме чака.
© Надежда Ангелова Все права защищены