Пленник съм за тебе,
а затвора ми са твойте очи,
тъмните решетки са ръцете ти,
надзирателя ми - твоето сърце.
Между четири стени затворена,
споменът със мен стои.
От ръцете ти оново съм затворена,
от сърцето ти наказана дори.
И мечтите през една се гонят,
блъскат се и ги боли.
Вече знам, ще съм затворена,
ала болката не ще боли...