8 sept 2009, 7:52

Затвор

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Затвор


Животът ми е празна стая!

Гара без влак и пътници

На безлюден остров, опустяла.

Ден и нощ ли е? Не зная!

Задушавам се между тези четири стени.

Сърцето ми се ускорява,

дробовете ми горят.

Със себе си говоря,

няма кой да чуе моя глас.

И час след час действията се повтарят

в този малък кръговрат.

 

Този сън ме кара да живея!

Този сън ме освободи!

 

Затвориха ме тук, за да остарея.

Затвориха ме тук, за да умра.

Затвориха ме тук, за да се посмеят

на страдащата ми душа.

Всеки път сънувам едно и също, свобода!

Не искам да повярвам, че дните ми ще минат

в тази клетка на скръбта.

Ако имах огледало, щях да разбера,

че не съм детето, което влезе с вдигната глава,

а старец, без сили да остане на своите крака.

И колкото и да се боря,

ще намеря тук СМЪРТТА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пъсифериан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...