Затворен кръг

Мамо, обичам те, зная това,

а в гняв ме заливаш — без да имам вина.

С любов и със крясък израства денят,

и в гърдите мои зее празнина.

Бягах от майка с глас като гръм,

да търся покой, да открия свой дом.

Но мъжка ръка се хвана за мен,

и в окови живея — различни, но същия плен.

Скъсах веригите, вдигнах глава,

не търся господар, а ръка в любовта.

Да срещна до себе си човек светлина,

който да стопли тази студена душа.