Затворен кръг
Мамо, обичам те, зная това,
а в гняв ме заливаш — без да имам вина.
С любов и със крясък израства денят,
и в гърдите мои зее празнина.
Бягах от майка с глас като гръм,
да търся покой, да открия свой дом.
Но мъжка ръка се хвана за мен,
и в окови живея — различни, но същия плен.
Скъсах веригите, вдигнах глава,
не търся господар, а ръка в любовта.
Да срещна до себе си човек светлина,
който да стопли тази студена душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Тодорова Всички права запазени