22.08.2025 г., 17:30

Затворен кръг

164 0 0

Мамо, обичам те, зная това,

а в гняв ме заливаш — без да имам вина.

С любов и със крясък израства денят,

и в гърдите мои зее празнина.

 

Бягах от майка с глас като гръм,

да търся покой, да открия свой дом.

Но мъжка ръка се хвана за мен,

и в окови живея — различни, но същия плен.

 

Скъсах веригите, вдигнах глава,

не търся господар, а ръка в любовта.

Да срещна до себе си човек светлина,

който да стопли тази студена душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...