13 mar 2012, 9:31

Затворена кутия

  Poesía
1.1K 0 3

Поредната затворена кутия
с всички спомени, които съм събрал.
В душата ми ли? - там стана немотия,
каквото имах - всичко съм раздал.

Поредното потъпкано кокиче
в душата ми, в която беше пролет.
Поредното обичано момиче,
което не успя да се научи в полет.

Поредната заключена врата -
зад нея в спомените окован...
Поредният отрязък време -
за мен е вече преживян!

                                                12.03.12
                                                  на Зайо Байо                     

                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Eeeeeх момчeто ми... ами кво да кажeм ниe с гайдитe? Знаeш ли колко тояги на живота тe очакват? На мeн ми скъсаха зад--ка!!! И пак мe бият, ама сe научих и да трая! Хубаво си го написал, щом "DarkRider (Опс )" e почувствал ПРАЗНОТАТА ти... значи сe e получило! Поздрав от стария Рибар! ИВО. И... горe главата! Бъди горд!
  • В тоя момент изглежда това се е случвало в мен - било е и празно, и пусто.
  • Някак празно и пусто звучи...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...