Mar 13, 2012, 9:31 AM

Затворена кутия

  Poetry
1.1K 0 3

Поредната затворена кутия
с всички спомени, които съм събрал.
В душата ми ли? - там стана немотия,
каквото имах - всичко съм раздал.

Поредното потъпкано кокиче
в душата ми, в която беше пролет.
Поредното обичано момиче,
което не успя да се научи в полет.

Поредната заключена врата -
зад нея в спомените окован...
Поредният отрязък време -
за мен е вече преживян!

                                                12.03.12
                                                  на Зайо Байо                     

                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Eeeeeх момчeто ми... ами кво да кажeм ниe с гайдитe? Знаeш ли колко тояги на живота тe очакват? На мeн ми скъсаха зад--ка!!! И пак мe бият, ама сe научих и да трая! Хубаво си го написал, щом "DarkRider (Опс )" e почувствал ПРАЗНОТАТА ти... значи сe e получило! Поздрав от стария Рибар! ИВО. И... горe главата! Бъди горд!
  • В тоя момент изглежда това се е случвало в мен - било е и празно, и пусто.
  • Някак празно и пусто звучи...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...