Поредната затворена кутия
с всички спомени, които съм събрал.
В душата ми ли? - там стана немотия,
каквото имах - всичко съм раздал.
Поредното потъпкано кокиче
в душата ми, в която беше пролет.
Поредното обичано момиче,
което не успя да се научи в полет.
Поредната заключена врата -
зад нея в спомените окован...
Поредният отрязък време -
за мен е вече преживян! ...