Mar 13, 2012, 9:31 AM

Затворена кутия

  Poetry
1.1K 0 3

Поредната затворена кутия
с всички спомени, които съм събрал.
В душата ми ли? - там стана немотия,
каквото имах - всичко съм раздал.

Поредното потъпкано кокиче
в душата ми, в която беше пролет.
Поредното обичано момиче,
което не успя да се научи в полет.

Поредната заключена врата -
зад нея в спомените окован...
Поредният отрязък време -
за мен е вече преживян!

                                                12.03.12
                                                  на Зайо Байо                     

                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Eeeeeх момчeто ми... ами кво да кажeм ниe с гайдитe? Знаeш ли колко тояги на живота тe очакват? На мeн ми скъсаха зад--ка!!! И пак мe бият, ама сe научих и да трая! Хубаво си го написал, щом "DarkRider (Опс )" e почувствал ПРАЗНОТАТА ти... значи сe e получило! Поздрав от стария Рибар! ИВО. И... горe главата! Бъди горд!
  • В тоя момент изглежда това се е случвало в мен - било е и празно, и пусто.
  • Някак празно и пусто звучи...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...