26 jun 2011, 12:15

Затворени очи

720 0 0

Затворени очи

Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам.

Влизаш тихо
във сърцето ми.
И го разкъсваш
бавно.

Очите затварят се.
Усещам бавната болка
и самотата,
която излъчваш.

Скиташ някъде
във вечността.
А аз стоя и чакам.
Чакам
пак да отворя очите си.

С тях да виждам теб,
 а не това, в което се превърна -
влачеща се плът.

Виждам как душата
издига се.
Погледът ти става
празен и студен.

И тогава пак затварям очи.
С болка ще ги задържа така.
Без дори сълза...

За да не гледам
изтерзана сянка.
А да виждам само
твоята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....