26.06.2011 г., 12:15

Затворени очи

717 0 0

Затворени очи

Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам.

Влизаш тихо
във сърцето ми.
И го разкъсваш
бавно.

Очите затварят се.
Усещам бавната болка
и самотата,
която излъчваш.

Скиташ някъде
във вечността.
А аз стоя и чакам.
Чакам
пак да отворя очите си.

С тях да виждам теб,
 а не това, в което се превърна -
влачеща се плът.

Виждам как душата
издига се.
Погледът ти става
празен и студен.

И тогава пак затварям очи.
С болка ще ги задържа така.
Без дори сълза...

За да не гледам
изтерзана сянка.
А да виждам само
твоята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...