Затворени очи

Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам.

Влизаш тихо
във сърцето ми.
И го разкъсваш
бавно.

Очите затварят се.
Усещам бавната болка
и самотата,
която излъчваш.

Скиташ някъде
във вечността.
А аз стоя и чакам.
Чакам
пак да отворя очите си.

С тях да виждам теб,
 а не това, в което се превърна -
влачеща се плът.

Виждам как душата
издига се.
Погледът ти става
празен и студен.

И тогава пак затварям очи.
С болка ще ги задържа така.
Без дори сълза...

За да не гледам
изтерзана сянка.
А да виждам само
твоята душа!