Затворник
Затворник съм сред хиляди стени.
Скитам се в хиляди кошмари.
Не спирам да поглеждам спомени.
Отправям поглед към изгревите бели.
Пътищата прашни ме зоват.
Да се скитам мене ми омръзна.
Затворник с килия като свят.
Стените с окови ме придържат.
Реалността на желязото отсреща,
посреща ме с писъка ми нов.
Пепел, огън, кръв гореща, ...