Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
Dec 17, 2007, 11:35 PM

Затворник 

  Poetry » Phylosophy
1007 0 6
Затворник

Затворник съм сред хиляди стени.
Скитам се в хиляди кошмари.
Не спирам да поглеждам спомени.
Отправям поглед към изгревите бели.

Пътищата прашни ме зоват.
Да се скитам мене ми омръзна.
Затворник с килия като свят.
Стените с окови ме придържат.

Реалността на желязото отсреща,
посреща ме с писъка ми нов.
Пепел, огън, кръв гореща,
стича се, облята в лед.

Затворник съм на поверията хорски.
Престъпник съм на волната душа.
Препускам с волните си дяволски походки.
Пътища изгнили скитам в твоята съдба.

Вятър волен на мислите ти вечер.
Затворник в черупката на реалността.
Мечтите ми преплиташ със своите.
На добър час – утре рано сутринта.

Жигосва ме светът отново.
Номер на гърдите нарисува.
Медни пръстени заби дълбоко
и пусна ме да бягам, рина.

Затворник съм на твоята надежда.
Щастлив да бъдеш в песента.
И странникът, що никой не поглежда.
Ослепен пророни сам сълза.

Моли се ти да ме достигнеш.
Затворен съм за твоите ръце.
Сбогом, дано ме ти настигнеш.
Но не бъди затворник като мен.

17.12.2007

© Рефицул All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??