Dec 17, 2007, 11:35 PM

Затворник

1.3K 0 6
Затворник

Затворник съм сред хиляди стени.
Скитам се в хиляди кошмари.
Не спирам да поглеждам спомени.
Отправям поглед към изгревите бели.

Пътищата прашни ме зоват.
Да се скитам мене ми омръзна.
Затворник с килия като свят.
Стените с окови ме придържат.

Реалността на желязото отсреща,
посреща ме с писъка ми нов.
Пепел, огън, кръв гореща,
стича се, облята в лед.

Затворник съм на поверията хорски.
Престъпник съм на волната душа.
Препускам с волните си дяволски походки.
Пътища изгнили скитам в твоята съдба.

Вятър волен на мислите ти вечер.
Затворник в черупката на реалността.
Мечтите ми преплиташ със своите.
На добър час – утре рано сутринта.

Жигосва ме светът отново.
Номер на гърдите нарисува.
Медни пръстени заби дълбоко
и пусна ме да бягам, рина.

Затворник съм на твоята надежда.
Щастлив да бъдеш в песента.
И странникът, що никой не поглежда.
Ослепен пророни сам сълза.

Моли се ти да ме достигнеш.
Затворен съм за твоите ръце.
Сбогом, дано ме ти настигнеш.
Но не бъди затворник като мен.

17.12.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...