*   *   *

ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ.

Там където

се топи снегът

и в шепите на мама гасне,

а баща ми

ме държи за рамото

и се усмихва.

Заведи ме вкъщи.

Ще се върна

с теменужки за роднините;

за мъртвите ми дядовци

           да поговорим

и баба за последно

на морето да покажа -

          да си кажат сбогом

          и така нататък.

Заведи ме вкъщи.

          Моля те.

Защото съм във възрастта

на гордите мъже

по-ниски от тревата;

с дом от точки

          и от запетаи,

с мебели от слама.

Заведи ме вкъщи.

Ще направя всичко,

само ми стисни ръката, дъще.

Заведи ме вкъщи.

Заведи ме вкъщи.

Заведи ме вкъщи.