ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ
* * *
ЗАВЕДИ МЕ ВКЪЩИ.
Там където
се топи снегът
и в шепите на мама гасне,
а баща ми
ме държи за рамото
и се усмихва.
Заведи ме вкъщи.
Ще се върна
с теменужки за роднините;
за мъртвите ми дядовци
да поговорим
и баба за последно
на морето да покажа -
да си кажат сбогом
и така нататък.
Заведи ме вкъщи.
Моля те.
Защото съм във възрастта
на гордите мъже
по-ниски от тревата;
с дом от точки
и от запетаи,
с мебели от слама.
Заведи ме вкъщи.
Ще направя всичко,
само ми стисни ръката, дъще.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Симеонов Всички права запазени
