Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина
и старостта е моят порок,
защо не бях малко по-искрен,
ще питам скоро всевишния Бог.
Днес, аз бих ви думал на вас -
да бъдеш мъж е истинска чест,
не парадирайки с псевдо идеали,
а борейки се за всяка нейна усмивка и жест.
Момчета, днес е вашият ред,
смелостта носете в сърцата
и помнете моя завет:
"Пошлостта е за тези със слаба душа,
мъжът е мъж, когато избира само една!"
© Сергей Орлов Todos los derechos reservados