14 jun 2015, 12:47  

Заветът 

  Poesía » De amor
336 0 1

Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина
и старостта е моят порок,
защо не бях малко по-искрен,
ще питам скоро всевишния Бог.
Днес, аз бих ви думал на вас -
да бъдеш мъж е истинска чест,
не парадирайки с псевдо идеали,
а борейки се за всяка нейна усмивка и жест.
Момчета, днес е вашият ред,
смелостта носете в сърцата

 и помнете моя завет:
"Пошлостта е за тези със слаба душа,
мъжът е мъж, когато избира само една!"

 

 

© Сергей Орлов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошъл! Хубав завет, стойностен! Познавам такъв човек и да, Мъж е!
Propuestas
: ??:??