Jun 14, 2015, 12:47 PM  

Заветът

  Poetry » Love
457 0 1

Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина
и старостта е моят порок,
защо не бях малко по-искрен,
ще питам скоро всевишния Бог.
Днес, аз бих ви думал на вас -
да бъдеш мъж е истинска чест,
не парадирайки с псевдо идеали,
а борейки се за всяка нейна усмивка и жест.
Момчета, днес е вашият ред,
смелостта носете в сърцата

 и помнете моя завет:
"Пошлостта е за тези със слаба душа,
мъжът е мъж, когато избира само една!"

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сергей Орлов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл! Хубав завет, стойностен! Познавам такъв човек и да, Мъж е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...