14.06.2015 г., 12:47  

Заветът

456 0 1

Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина
и старостта е моят порок,
защо не бях малко по-искрен,
ще питам скоро всевишния Бог.
Днес, аз бих ви думал на вас -
да бъдеш мъж е истинска чест,
не парадирайки с псевдо идеали,
а борейки се за всяка нейна усмивка и жест.
Момчета, днес е вашият ред,
смелостта носете в сърцата

 и помнете моя завет:
"Пошлостта е за тези със слаба душа,
мъжът е мъж, когато избира само една!"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сергей Орлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл! Хубав завет, стойностен! Познавам такъв човек и да, Мъж е!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...