21 abr 2009, 0:31

Завинаги

1.3K 0 2

 

На най-прекрасната нощ

в живота ми...

 

 

Ръцете се прегръщат мълчаливо.

Устните целуват с дива страст.

Пръстите докосват треперливо

тялото и молят те без глас.

 

И всичко пак без дъх прощавам,

окъпана във твойта светлина.

Пред огъня в очите се предавам

и давам пак на тебе свойта топлина.

 

Обичам те! Крещя без думи.

Обичам те! Завинаги така!

Обичам те! Вземи съня ми!

Вземи го, както до сега!

 

Галиш ме и пак умирам

в ръцете ти, по-силни от стена.

Знаеш, за тебе винаги отбирам

от душата си най-уханните цветя.

 

Давам, давам, без да мисля.

За теб, за Вечността, за Нас!

Давам, давам, без да искам!

Всичко, всичко в този час!

 

Боли, че няма да почувствам

сърцето пак пълно със мечти.

Боли от образа изкуствен,

рисуван тихо сред безброй звезди.

 

И целувам устните тревожно,

със страст безумна, с огън нов.

Да, знам, не е възможно

глух да чуе моя влюбен зов...

 

14.02.2009г., София

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Метафора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първо ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги съм смятала критиката за нещо адски позитивно и креативно. Оценявам високо това, че си си направил труда да я напишеш.
    А що се отнася до стихотворението, това бяха първите думи, които написах, когато се събудих и честно казано може би ще го пренапиша някога, но този, оригиналния, суровия вид винаги ще си остане, защото пази момента... а моментът беше невероятен.
    Още веднъж благодаря за коментара и се надявам да продължаваш да ме критикуваш все така изчерпателно, защото ми е полезно и ти се радвам
  • Минчоcарче,идеята ти не е лоша, но на места не е подкрепена с поетически аргументи. Първите два куплета са по-сносни (без думата - треперливо - ама хич не е поетична). В третия куплет ти се губи и ритъмът което обезмисля усилията ти в първите два. Инак като първи поетични опити не е толкова лошо, просто трябва да поработиш малко повече върху форма и съдържание. Поантата ти е добра - едно от добрите неща в творбата ти. Поздравления. Продължавай! Чета те!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...