21 апр. 2009 г., 00:31

Завинаги 

  Поэзия » Любовная
924 0 3

 

На най-прекрасната нощ

в живота ми...

 

 

Ръцете се прегръщат мълчаливо.

Устните целуват с дива страст.

Пръстите докосват треперливо

тялото и молят те без глас.

 

И всичко пак без дъх прощавам,

окъпана във твойта светлина.

Пред огъня в очите се предавам

и давам пак на тебе свойта топлина.

 

Обичам те! Крещя без думи.

Обичам те! Завинаги така!

Обичам те! Вземи съня ми!

Вземи го, както до сега!

 

Галиш ме и пак умирам

в ръцете ти, по-силни от стена.

Знаеш, за тебе винаги отбирам

от душата си най-уханните цветя.

 

Давам, давам, без да мисля.

За теб, за Вечността, за Нас!

Давам, давам, без да искам!

Всичко, всичко в този час!

 

Боли, че няма да почувствам

сърцето пак пълно със мечти.

Боли от образа изкуствен,

рисуван тихо сред безброй звезди.

 

И целувам устните тревожно,

със страст безумна, с огън нов.

Да, знам, не е възможно

глух да чуе моя влюбен зов...

 

14.02.2009г., София

 

 

 

© Метафора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей! Хареса ми като цяло, само на две места според мен трябва да коригираш звученето. "От душата си най-уханните цветя" не ми звучи мелодично. Може би: "в душата си най-дъхави цветя", иначе е много дълго и звучи леко тромаво. Второто е: "...сърцето пак пълно със мечти". На мен по-добре ми звучи "сърцето СИ пак пълно..." Ти прецени дали и какви корекции ще нанесеш! Поздрав!
  • Първо ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги съм смятала критиката за нещо адски позитивно и креативно. Оценявам високо това, че си си направил труда да я напишеш.
    А що се отнася до стихотворението, това бяха първите думи, които написах, когато се събудих и честно казано може би ще го пренапиша някога, но този, оригиналния, суровия вид винаги ще си остане, защото пази момента... а моментът беше невероятен.
    Още веднъж благодаря за коментара и се надявам да продължаваш да ме критикуваш все така изчерпателно, защото ми е полезно и ти се радвам
  • Минчоcарче,идеята ти не е лоша, но на места не е подкрепена с поетически аргументи. Първите два куплета са по-сносни (без думата - треперливо - ама хич не е поетична). В третия куплет ти се губи и ритъмът което обезмисля усилията ти в първите два. Инак като първи поетични опити не е толкова лошо, просто трябва да поработиш малко повече върху форма и съдържание. Поантата ти е добра - едно от добрите неща в творбата ти. Поздравления. Продължавай! Чета те!
Предложения
: ??:??