21 апр. 2009 г., 00:31

Завинаги

1.3K 0 2

 

На най-прекрасната нощ

в живота ми...

 

 

Ръцете се прегръщат мълчаливо.

Устните целуват с дива страст.

Пръстите докосват треперливо

тялото и молят те без глас.

 

И всичко пак без дъх прощавам,

окъпана във твойта светлина.

Пред огъня в очите се предавам

и давам пак на тебе свойта топлина.

 

Обичам те! Крещя без думи.

Обичам те! Завинаги така!

Обичам те! Вземи съня ми!

Вземи го, както до сега!

 

Галиш ме и пак умирам

в ръцете ти, по-силни от стена.

Знаеш, за тебе винаги отбирам

от душата си най-уханните цветя.

 

Давам, давам, без да мисля.

За теб, за Вечността, за Нас!

Давам, давам, без да искам!

Всичко, всичко в този час!

 

Боли, че няма да почувствам

сърцето пак пълно със мечти.

Боли от образа изкуствен,

рисуван тихо сред безброй звезди.

 

И целувам устните тревожно,

със страст безумна, с огън нов.

Да, знам, не е възможно

глух да чуе моя влюбен зов...

 

14.02.2009г., София

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Метафора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първо ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги съм смятала критиката за нещо адски позитивно и креативно. Оценявам високо това, че си си направил труда да я напишеш.
    А що се отнася до стихотворението, това бяха първите думи, които написах, когато се събудих и честно казано може би ще го пренапиша някога, но този, оригиналния, суровия вид винаги ще си остане, защото пази момента... а моментът беше невероятен.
    Още веднъж благодаря за коментара и се надявам да продължаваш да ме критикуваш все така изчерпателно, защото ми е полезно и ти се радвам
  • Минчоcарче,идеята ти не е лоша, но на места не е подкрепена с поетически аргументи. Първите два куплета са по-сносни (без думата - треперливо - ама хич не е поетична). В третия куплет ти се губи и ритъмът което обезмисля усилията ти в първите два. Инак като първи поетични опити не е толкова лошо, просто трябва да поработиш малко повече върху форма и съдържание. Поантата ти е добра - едно от добрите неща в творбата ти. Поздравления. Продължавай! Чета те!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...