21 апр. 2009 г., 00:31

Завинаги

1.3K 0 2

 

На най-прекрасната нощ

в живота ми...

 

 

Ръцете се прегръщат мълчаливо.

Устните целуват с дива страст.

Пръстите докосват треперливо

тялото и молят те без глас.

 

И всичко пак без дъх прощавам,

окъпана във твойта светлина.

Пред огъня в очите се предавам

и давам пак на тебе свойта топлина.

 

Обичам те! Крещя без думи.

Обичам те! Завинаги така!

Обичам те! Вземи съня ми!

Вземи го, както до сега!

 

Галиш ме и пак умирам

в ръцете ти, по-силни от стена.

Знаеш, за тебе винаги отбирам

от душата си най-уханните цветя.

 

Давам, давам, без да мисля.

За теб, за Вечността, за Нас!

Давам, давам, без да искам!

Всичко, всичко в този час!

 

Боли, че няма да почувствам

сърцето пак пълно със мечти.

Боли от образа изкуствен,

рисуван тихо сред безброй звезди.

 

И целувам устните тревожно,

със страст безумна, с огън нов.

Да, знам, не е възможно

глух да чуе моя влюбен зов...

 

14.02.2009г., София

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Метафора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първо ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги съм смятала критиката за нещо адски позитивно и креативно. Оценявам високо това, че си си направил труда да я напишеш.
    А що се отнася до стихотворението, това бяха първите думи, които написах, когато се събудих и честно казано може би ще го пренапиша някога, но този, оригиналния, суровия вид винаги ще си остане, защото пази момента... а моментът беше невероятен.
    Още веднъж благодаря за коментара и се надявам да продължаваш да ме критикуваш все така изчерпателно, защото ми е полезно и ти се радвам
  • Минчоcарче,идеята ти не е лоша, но на места не е подкрепена с поетически аргументи. Първите два куплета са по-сносни (без думата - треперливо - ама хич не е поетична). В третия куплет ти се губи и ритъмът което обезмисля усилията ти в първите два. Инак като първи поетични опити не е толкова лошо, просто трябва да поработиш малко повече върху форма и съдържание. Поантата ти е добра - едно от добрите неща в творбата ти. Поздравления. Продължавай! Чета те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...