На най-прекрасната нощ
в живота ми...
Ръцете се прегръщат мълчаливо.
Устните целуват с дива страст.
Пръстите докосват треперливо
тялото и молят те без глас.
И всичко пак без дъх прощавам,
окъпана във твойта светлина.
Пред огъня в очите се предавам
и давам пак на тебе свойта топлина.
Обичам те! Крещя без думи.
Обичам те! Завинаги така!
Обичам те! Вземи съня ми!
Вземи го, както до сега!
Галиш ме и пак умирам
в ръцете ти, по-силни от стена.
Знаеш, за тебе винаги отбирам
от душата си най-уханните цветя.
Давам, давам, без да мисля.
За теб, за Вечността, за Нас!
Давам, давам, без да искам!
Всичко, всичко в този час!
Боли, че няма да почувствам
сърцето пак пълно със мечти.
Боли от образа изкуствен,
рисуван тихо сред безброй звезди.
И целувам устните тревожно,
със страст безумна, с огън нов.
Да, знам, не е възможно
глух да чуе моя влюбен зов...
14.02.2009г., София
© Метафора Все права защищены