21.04.2009 г., 0:31

Завинаги

1.3K 0 2

 

На най-прекрасната нощ

в живота ми...

 

 

Ръцете се прегръщат мълчаливо.

Устните целуват с дива страст.

Пръстите докосват треперливо

тялото и молят те без глас.

 

И всичко пак без дъх прощавам,

окъпана във твойта светлина.

Пред огъня в очите се предавам

и давам пак на тебе свойта топлина.

 

Обичам те! Крещя без думи.

Обичам те! Завинаги така!

Обичам те! Вземи съня ми!

Вземи го, както до сега!

 

Галиш ме и пак умирам

в ръцете ти, по-силни от стена.

Знаеш, за тебе винаги отбирам

от душата си най-уханните цветя.

 

Давам, давам, без да мисля.

За теб, за Вечността, за Нас!

Давам, давам, без да искам!

Всичко, всичко в този час!

 

Боли, че няма да почувствам

сърцето пак пълно със мечти.

Боли от образа изкуствен,

рисуван тихо сред безброй звезди.

 

И целувам устните тревожно,

със страст безумна, с огън нов.

Да, знам, не е възможно

глух да чуе моя влюбен зов...

 

14.02.2009г., София

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първо ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги съм смятала критиката за нещо адски позитивно и креативно. Оценявам високо това, че си си направил труда да я напишеш.
    А що се отнася до стихотворението, това бяха първите думи, които написах, когато се събудих и честно казано може би ще го пренапиша някога, но този, оригиналния, суровия вид винаги ще си остане, защото пази момента... а моментът беше невероятен.
    Още веднъж благодаря за коментара и се надявам да продължаваш да ме критикуваш все така изчерпателно, защото ми е полезно и ти се радвам
  • Минчоcарче,идеята ти не е лоша, но на места не е подкрепена с поетически аргументи. Първите два куплета са по-сносни (без думата - треперливо - ама хич не е поетична). В третия куплет ти се губи и ритъмът което обезмисля усилията ти в първите два. Инак като първи поетични опити не е толкова лошо, просто трябва да поработиш малко повече върху форма и съдържание. Поантата ти е добра - едно от добрите неща в творбата ти. Поздравления. Продължавай! Чета те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...