18 oct 2011, 12:22

Завинаги

  Poesía
807 0 1


завинаги


далече далече
през много земи и морета
които преплавах
там на един бряг аз те оставих

 

прощавай опитах се аз да забравя
опитах се аз да не  мисля за тебе
но чувствах се зле и болеше ужасно
повярвай вече бях стигнал предела

 

празнината запълних с отрова
горчива изгаряща моята плът
и аз пиех от нея и мразех как мразех
и всичките чувства аз стъпках
и скрих ги дълбоко на място
което не исках да помня къде е

 

но без да ме питаш ти идваш
в съня ми целуваш ме нежно и ето
аз плача отново отново за тебе
за чудните нощи далече далече
през много земи и морета
където оставам завинаги с тебе
завинаги с тебе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върни се там на брега, където си я оставил....Не плачи, а промени съдбата си. Следвай любовта си...
    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...