Завинаги

Poesía

808 0 1

завинаги

далече далече
през много земи и морета
които преплавах
там на един бряг аз те оставих

прощавай опитах се аз да забравя
опитах се аз да не мисля за тебе
но чувствах се зле и болеше ужасно
повярвай вече бях стигнал предела

празнината запълних с отрова
горчива изгаряща моята плът
и аз пиех от нея и мразех как мразех
и всичките чувства аз стъпках
и скрих ги дълбоко на място
което не исках да помня къде е

но без да ме питаш ти идваш
в съня ми целуваш ме нежно и ето
аз плача отново отново за тебе
за чудните нощи далече далече
през много земи и морета
където оставам завинаги с тебе
завинаги с тебе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Върни се там на брега, където си я оставил....Не плачи, а промени съдбата си. Следвай любовта си...
Поздрави!

2011-10-18T14:12:54+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0