Oct 18, 2011, 12:22 PM

Завинаги

  Poetry
799 0 1


завинаги


далече далече
през много земи и морета
които преплавах
там на един бряг аз те оставих

 

прощавай опитах се аз да забравя
опитах се аз да не  мисля за тебе
но чувствах се зле и болеше ужасно
повярвай вече бях стигнал предела

 

празнината запълних с отрова
горчива изгаряща моята плът
и аз пиех от нея и мразех как мразех
и всичките чувства аз стъпках
и скрих ги дълбоко на място
което не исках да помня къде е

 

но без да ме питаш ти идваш
в съня ми целуваш ме нежно и ето
аз плача отново отново за тебе
за чудните нощи далече далече
през много земи и морета
където оставам завинаги с тебе
завинаги с тебе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

  • Върни се там на брега, където си я оставил....Не плачи, а промени съдбата си. Следвай любовта си...
    Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...