Елка (Елка Тодорова) Елка (Елка Тодорова)
34 82
24 may 2018, 23:01  

Завинаги

1K 12 17

 

Понякога съм къс от рая

и тъжна есенна гора,

на лято някога ухая

или на пролетни цветя.

 

Понякога съм морски вятър,

извил внезапно във зори

и приливна вълна, която

прегради всякакви руши.

 

Понякога е много лесно

да бъда тайнствена жена

или онази неизвестна,

която скришом пожела.

 

Така различна, многолика

ме виждаш всеки ден подред

и може би това ми стига

единствена да съм до теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Благодаря ти, Данаиле! На теб ти желая още повече успехи!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Поздравления, Елка! Наистина запомнящо се - Завинаги!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Много благодаря на майстора за коментара, ще го имам предвид! Благодаря Ви за хубавите думи, Светла!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Многолика и винаги прекрасна...
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Много харесах съдържанието на това стихотворение. Но то не е технически безупречно, както твърди Мисана. Щях да го дам за пример, ако беше. 50% от римите (всичките мъжки) са (бедни) слаби. Нека да не създаваме погрешна представа за безупречно римуване у младите автори. Като метрика – да. Ямбът е точен, четиристъпен с редуване мъжки и женски рими. С две условности. При римната двойка "неизвестна-лесно" има различие в клаузулите. А в "привечер" нормативното ударение на е на първото "и". Получава дактилна там.
    Някои автори проявяват свобода по отношение на каталектиката. Склонен съм да приема, че се прави такъв компромис понякога. Но по отношение на богатството/бедността на римите не. В класическия стих слабите рими са слабост.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0