Понякога съм къс от рая
и тъжна есенна гора,
на лято някога ухая
или на пролетни цветя.
Понякога съм морски вятър,
извил внезапно във зори
и приливна вълна, която
прегради всякакви руши.
Понякога е много лесно
да бъда тайнствена жена
или онази неизвестна,
която скришом пожела.
Така различна, многолика
ме виждаш всеки ден подред
и може би това ми стига
единствена да съм до теб!
© Елка Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
