12 nov 2007, 17:01

Завинаги, с любов...

  Poesía
952 0 5
 

Понякога забравям, че те няма

и мисля си, че просто си далеч от мен...

Но щом това "понякога" престава,

престава и надеждата във мен...

Сърцето ми така ми натежава,

сълзите рукват, давят се във мен

и плача пак,

и плача до забрава,

и плача, докато сънят и болката ми не приспи...

 

Понякога...

Понякога усещам те до мене...

Понякога дори те чувам да се смееш!...

 

Понякога приисква ми се за ръката да те хвана

и да я стисна, силно да я стисна, да я пазя...

Никога да не я пусна!...

Никога!...

 

Понякога...

 

Винаги!...

Винаги ще си ми в сърцето!

 

Завинаги... С любов!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...