Понякога забравям, че те няма
и мисля си, че просто си далеч от мен...
Но щом това "понякога" престава,
престава и надеждата във мен...
Сърцето ми така ми натежава,
сълзите рукват, давят се във мен
и плача пак,
и плача до забрава,
и плача, докато сънят и болката ми не приспи...
Понякога...
Понякога усещам те до мене...
Понякога дори те чувам да се смееш!... ...