Nov 12, 2007, 5:01 PM

Завинаги, с любов...

  Poetry
949 0 5
 

Понякога забравям, че те няма

и мисля си, че просто си далеч от мен...

Но щом това "понякога" престава,

престава и надеждата във мен...

Сърцето ми така ми натежава,

сълзите рукват, давят се във мен

и плача пак,

и плача до забрава,

и плача, докато сънят и болката ми не приспи...

 

Понякога...

Понякога усещам те до мене...

Понякога дори те чувам да се смееш!...

 

Понякога приисква ми се за ръката да те хвана

и да я стисна, силно да я стисна, да я пазя...

Никога да не я пусна!...

Никога!...

 

Понякога...

 

Винаги!...

Винаги ще си ми в сърцето!

 

Завинаги... С любов!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...