31 oct 2015, 14:55

Завинаги с теб...

928 0 7

От зимен сън пробудих се внезапно,
огледах се... смразяваща картина,
живота бях проспала безвъзвратно,
събудих се и сляпа, и ранима.

Събудих се... огледах се, открих се,
пробудена...  със каменна душа,
заплаках, поразрових и разкрих се,
да... аз се бях превърнала в скала.

Видя ме... настани  се във сърцето,
усети ме, че мога да обичам,
дари ме с късче обич от небето,
а аз завинаги на теб се вричам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мая, Илко, благодаря ви и светъл празник!!!
  • Благодаря ти, Младене за противоположното мнение! Нека всеки си пише това което мисли, а аз ще си остана автентична и ще пиша така както го чувствам, а не както трябва! Всеки има право да харесва или не харесва и съм благодарна за всички откровени коментари!
  • Цвети, извинявам се, че за втори път се включвам, но това включване е дефакто пак по повод стихотоврението ти. Някои хора в Откровения се изживяват като "вектори". Все сочат какво им харесва или не им харесва, като че ли се явяват въплъщение на някоя от трите музи на Поезията. Казвам ти, че последният ти куплет е хубав, за да имаш поне едно противоположно мнение на това на "корифеите". Добре правиш, че не си закачаш текстовете. Те трябва и следва да зависят единствено от авторското ти виждане. Защото са писани заради самата теб, а не заради случайни минувачи.
  • Благодаря ти, Танче за хубавите пожелания!

    Благодаря ти, Младене и на теб! Както винаги си много мил!

    Белла и на мен не ми харесва особено последният куплет, но то така се получи и така ми дойде факса, а не обичам да преправям текста, рядко го правя! Благодаря ти за откровения коментар

    !Благодаря ти, Йордан и на теб, за хубавите думи! Светъл и топъл ден ви пожелавам!
  • Добра работа

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...