Oct 31, 2015, 2:55 PM

Завинаги с теб...

  Poetry » Love
923 0 7

От зимен сън пробудих се внезапно,
огледах се... смразяваща картина,
живота бях проспала безвъзвратно,
събудих се и сляпа, и ранима.

Събудих се... огледах се, открих се,
пробудена...  със каменна душа,
заплаках, поразрових и разкрих се,
да... аз се бях превърнала в скала.

Видя ме... настани  се във сърцето,
усети ме, че мога да обичам,
дари ме с късче обич от небето,
а аз завинаги на теб се вричам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мая, Илко, благодаря ви и светъл празник!!!
  • Благодаря ти, Младене за противоположното мнение! Нека всеки си пише това което мисли, а аз ще си остана автентична и ще пиша така както го чувствам, а не както трябва! Всеки има право да харесва или не харесва и съм благодарна за всички откровени коментари!
  • Цвети, извинявам се, че за втори път се включвам, но това включване е дефакто пак по повод стихотоврението ти. Някои хора в Откровения се изживяват като "вектори". Все сочат какво им харесва или не им харесва, като че ли се явяват въплъщение на някоя от трите музи на Поезията. Казвам ти, че последният ти куплет е хубав, за да имаш поне едно противоположно мнение на това на "корифеите". Добре правиш, че не си закачаш текстовете. Те трябва и следва да зависят единствено от авторското ти виждане. Защото са писани заради самата теб, а не заради случайни минувачи.
  • Благодаря ти, Танче за хубавите пожелания!

    Благодаря ти, Младене и на теб! Както винаги си много мил!

    Белла и на мен не ми харесва особено последният куплет, но то така се получи и така ми дойде факса, а не обичам да преправям текста, рядко го правя! Благодаря ти за откровения коментар

    !Благодаря ти, Йордан и на теб, за хубавите думи! Светъл и топъл ден ви пожелавам!
  • Добра работа

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...