31.10.2015 г., 14:55

Завинаги с теб...

922 0 7

От зимен сън пробудих се внезапно,
огледах се... смразяваща картина,
живота бях проспала безвъзвратно,
събудих се и сляпа, и ранима.

Събудих се... огледах се, открих се,
пробудена...  със каменна душа,
заплаках, поразрових и разкрих се,
да... аз се бях превърнала в скала.

Видя ме... настани  се във сърцето,
усети ме, че мога да обичам,
дари ме с късче обич от небето,
а аз завинаги на теб се вричам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мая, Илко, благодаря ви и светъл празник!!!
  • Благодаря ти, Младене за противоположното мнение! Нека всеки си пише това което мисли, а аз ще си остана автентична и ще пиша така както го чувствам, а не както трябва! Всеки има право да харесва или не харесва и съм благодарна за всички откровени коментари!
  • Цвети, извинявам се, че за втори път се включвам, но това включване е дефакто пак по повод стихотоврението ти. Някои хора в Откровения се изживяват като "вектори". Все сочат какво им харесва или не им харесва, като че ли се явяват въплъщение на някоя от трите музи на Поезията. Казвам ти, че последният ти куплет е хубав, за да имаш поне едно противоположно мнение на това на "корифеите". Добре правиш, че не си закачаш текстовете. Те трябва и следва да зависят единствено от авторското ти виждане. Защото са писани заради самата теб, а не заради случайни минувачи.
  • Благодаря ти, Танче за хубавите пожелания!

    Благодаря ти, Младене и на теб! Както винаги си много мил!

    Белла и на мен не ми харесва особено последният куплет, но то така се получи и така ми дойде факса, а не обичам да преправям текста, рядко го правя! Благодаря ти за откровения коментар

    !Благодаря ти, Йордан и на теб, за хубавите думи! Светъл и топъл ден ви пожелавам!
  • Добра работа

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...