26 sept 2007, 15:31

Завинаги твоя 

  Poesía
923 0 0
И ето, че отново сме сами във мрака -
само ти и аз сам-самички във нощта.
Не, не взимай острието със отрова
и не го насочвай ти към мен.
Да, аз зная, мили мой,
че аз съм демон на нощта красива,
но също зная, скъпи мой,
че те обичам повече от кръвта червена...
Аз не мога да се променя, дори да искам,
ще живея вечно, с вечно загубената си душа.
Аз ще страдам и ще скитам,
ще дебна и убивам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??