Завинаги твоя

И ето, че отново сме сами във мрака -

само ти и аз сам-самички във нощта.

Не, не взимай острието със отрова

и не го насочвай ти към мен.

Да, аз зная, мили мой,

че аз съм демон на нощта красива,

но също зная, скъпи мой,

че те обичам повече от кръвта червена...

Аз не мога да се променя, дори да искам,

ще живея вечно, с вечно загубената си душа.

Аз ще страдам и ще скитам,

ще дебна и убивам,

но ще си остана твоя, мили мой,

ще остана в плен на душата ти ранима.

Дори милион лета да минат,

аз пак ще бъда твоя,

даже като станеш труп разложен,

сърцето ми от камък пак за теб ще пита.

Сега искам само да ти кажа, слънце мое,

изживей живота си на дневна светлина.

Във тъмите черни и на гробището привидно пусто не отивай ти,

защото, скъпи мой,

аз не мога да те закрилям вечно.

Някой път, любими мой, ще закъснея

и ти ще легнеш под мраморния похлупак,

а аз след тебе, скъпи мой, ще стана шепа прах...

И така нашата история красива, но и мрачна,

завинаги ще сложи своя край,

защото с мойта смърт нищичко не свършва,

но със твойта, скъпи мой, ще настъпи края на света!