Завинаги твоя
Очите ти, две бистри сини езера,
разпалват в мен копнежи непознати.
Ръцете ти, две вплетени крила,
докосват с нежност, галят ми душата.
В прегръдките ти топли искам да се приютя,
там своята надежда да открия.
С коси от злато искам да те заплета,
със устни сладки като мед да те отпия.
Въздишки на очакване да споделим,
жадуващи тела да се намерят.
Обичам те, обичай ме и ти
и аз завинаги ще бъда твоя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Малита Малита Todos los derechos reservados
